Комикс ревю: The Witcher: House of Glass Vol.1

Комикс ревю: The Witcher: House of Glass Vol.1

04/01/2020 0 By kiril dimanov

Обявеният за национален герой на Полша, Гералт от Ривия отдавна е завладял сърцата на доста фентъзи фенове. Дали с книгите на Анджей Сапковски, поредицата от видео игри или пък  сега покрай новия сериал на Нетфликс (а може и покрай стария) едно е ясно-който се е докоснал до магията на Вещера остава очарован. Напълно в реда на нещата е(според мен,де) да погледнем и някои от комиксовите адаптации на Вещера. За целта днес ще ви представя The Witcher: House of Glass Vol.1. пък  да видим какво ще излезе.

Корицата рисувана от Майк Мигнола

Първо нека да кажа, че от игрите съм играл само  първата, когато излизаше на времето, но ми бе достатъчно за да се поинтересувам повече от света на Гералт и компания. Така и не успях  да намеря време да прочета друга освен първата книга „Последно Желание”. Грешка, която  след като погълнах всеки епизод от новия сериал, смятам  да опитам  да поправя. Но  е важно  да кажа всичко това за да имате предвид, че ревюто на този комикс ще е през очите на човек, който е заинтересован, но (все още) не е закоравял фен на Вещера. За сметка на това ,опита в комиксите ще е моят коз! 😀

И така The Witcher: House of Glass Vol.1. от Dark Horse Comics, ще се опита да спечели  вниманието ви още с корицата, която е рисувана от Майк Мигнола. За жалост, само  тя е нарисувана от него. Но малко по-късно за арта, сега да се насочим към историята. По време на пътешествията си Гералт среща Джейкъб, ловец и вдовец, с когото споделя приятен  разговор и чаша вино. Ловецът му разкрива истината за съпругата си- сега тя е ужасно чудовище, което  на свой ред примамва и  двамата в мистериозната Стъклена къща- къща,  в която веднъж след като  си  влязъл измъкване няма. Вещерът ще трябва да разгадае мистерията на къщата, проклятието на немъртвата съпруга и да се справи и със сукубус, ей  така за цвят. Не е нужно  да ви казвам, че от разгадаването на мистерията зависят животите на Гералт и Джейкъб.

Историята не обогатява с нещо особено персонажа на Гералт, защото се усеща по-скоро като „side quest” или още един ден от живота на Вещера. От една страна това може да ви  разочарова ако желаете да научите нещо повече за него и светът му, в случай, че хващате комикса след сериала(не че той  не дава достатъчно информация). Но от друга, ако  сте стар фен  знаете тези неща така или иначе. Но пък моят съвет е да подходите към  историята в този комикс точно като едно малко приключение тип „ злодей/чудовище на седмицата” и да се фокусирате върху разкриването на мистерията, защото  там историята блести.  

Самият Гералт всъщност е персонаж, който много пасва и на такива едноформатни  истории, тъй като и пътрвите две книги от поредицата всъщност са колекции от кратки разкази, някои от които не допълват изграждането на персонажите  и  света, а са там за да разберем какво всъщност се случва в живота на един  вещер. Така, де когато не е замесен в нещо по грандиозно, Гералт все пак си се изправя и пред чудовища ежедневно. Така погледнато  историята много напомня и на история за Батман- поредната нощ по покривите в Готъм, в битка с някой престъпник, било то и по дребна риба. А щом мога да направя аналогия с Батман и Вещера, значи нещата отиват на добре. 😀

The Witcher: House of Glass ще ви напомни и нещо много  важно: Гералт не убива чудовища без да им  даде шанс и да прояви честност. Самият той, напълно осъзнава факта, че хората могат да бъдат много по-големи чудовища от съществата, пред които се изправя и често се оказва така. Минус на комикса обаче, е че поддържащите персонажи  тук не изпъкват достатъчно за да може този поглед над живота от страна на Гералт да има повече тежест. Въпреки това,  за по -внимателния читател това няма да остане скрито.

Арта, както казах  вече не е дело на Майк Мигнола, въпреки корицата. Всичко вътре в самия комикс идва от ръцете на Джо Куиреро, чийто  стил леко напомня този на Мигнола, но все пак не губи  своята идентичност. Чудовищата от света на Гералт са изобразени повече от заплашително и запомнящо се,а пък черните и  тежки линии спомагат за тъмно и страховито усещане. Така само  с един поглед ни става ясно в какъв свят живеят тези персонажи. И макар Куиреро  да блести  с работата си  над чудовищата, като че ли слабото му  място е в лицето на Гералт. Художникът често го рисува почти  изгубено  в сянка или напълно изчезнало, което може и  да е търсен  артистичен  ефект. Така обаче не успяваме да видим израженията на Гералт в различни  ситуации, особено когато подхвърля саркастични или умни коментари. Но все пак не е нещо, което би  трябвало  да ви развали кефа от комикса, а може пък  даже и да ви допадне като подход.

И така,  ако искате още малка доза от Гералт от Ривия с привкус на мистерия и зловеща история за тъмна и  студена нощ, дайте шанс на  The Witcher: House of Glass и  си кажете мнението  в коментарите. До нови  срещи! 😉