Комикс ревю: Венъм: Рекс

Венъм и Еди Брок определено са преживявали заедно какво ли не през годните. Битки срещу Спайдърмен и други герои, след това превръщане в анти-герои и защитници на Сан Франциско(и не само), битки срещу себе подобни, откриване на планетата на симбиотите и тяхната раса Клинтар и разбира се са преживели няколко раздели и събирания…като  някаква гротескна любовна двойка. Но в много малко приключения се е задълбавало  във взаимоотношенията меджу Еди и симбиота му. „Венъм:Рекс”, издание на Артлайн, обаче прави точно това, че и от горе. Нека видим как точно в това ревю на комикса и дано някой симбиот не ме напдане междувремено!

Историята, излязла от перото на Дони Кейтс и нарисувана от Райън Стегман се развива малко след като Щ.И.Т вече я няма. Древно и първично зло се събужда изпод улиците на Ню Йорк, а с него и у Венъм се пробужда нещо необяснимо. Симбиота все още е защитник на хората в града, но  тази нова заплаха може да го принуди да се откаже от най-ценното за него- Еди Брок, неговият гостоприемник. За капак обаче, двамата с Еди ще научат още повече за прозхода на симбиотите.

И тук е първата задача, с която Дони Кейтс се справя блестящо! Писателят успява да създаде нов “origin” за симбиотите, като му  се налага да борави  с доста диалог и експозиции, но едновремено с това има и тонове екшън. Балансът между  двете е толкова добър, че дори Танос би пуснал сълза от задоволство. J Не стига това, но Кейтс успява и да навърже този призход на симбиота с други истории от Марвел Вселената, като например „Thor: God of Thunder” от Джеъсън Арън. Има и препратка към Капитан Америка, за да е пълен комплекта.

Диалогът написан от Кейтс е идеален  за някой екшън филм и  даже бих казал, че е малко по-добър от диалога във филма за Венъм. Има си и достатъчно патос за да се запази емоционалната връзка между  Еди и Венъм, за която доста често писателите, а и феновете забравят. Така пак  се постига баланс между сериозността на ситуацията за нашите (анти)герои, но и чистото забавление от комикса.

Нека също така и да спомена, че Венъм е персонаж,  у когото малко писатели  успяват да вникнат и разберат, като  в резултат през годините това е довеждало  до доста разминавания в историите с него.  За щастие, тази поредица изобразява Еди Брок/Венъм по един от най-добрите начини в последните години, като Дони Кейтс влага много добър нюанс между старо и ново.

Еди си е с доста нездрава психика, каквото и да си  говорим(в комиксите, де) и не един и два пъти е обвинявал някой друг за грешките си, като  това му става зловреден навик. Разбира се, той има и добри качества, но нека не забравяме, че симбиота пък усилва негативните му такива, което става ясно и в „Рекс” и то още със започването на арката. Симбиота се завръща към по зверската си  същност и  за да го  държи под контрол, на Еди му  се налага да се тъпче с анти депресанти. Към това добаваме, че и нещо зло е обладало Венъм и Еди се оказва в доста деликатно психическо състояние. По майсторски начин Кейтс изучава крехката психика на Брок и дори  за момент читателят няма да се зачуди каква е мотивацията му. Това е нещо, което исках  да видя и  във филма, колкото и  да ми хареса. Но връзката между Еди и Венъм не е размяна на майтапчета и взаимно утешаване, а нещо много по -сложно. Кейтс показва точно  това тук и се надявам, че ако сте разбрали  за Венъм покрай филма, ще се опитате да се докоснете и  до  този комикс за да разберете нещата в по-голямата им  дълбочина.

Дойде време и  да обсъдим чудовищно добрия арт на Райън Стегман. В случай, че не знаете, той неколкократно е демонстрирал способностите си в различни поредици  за Спайдърмен, а показаното  във „Венъм: Рекс” направо го циментира като  един от най-добрите художници, с които Марвел  разполага. Чрез работата си върху Спайдърмен арката на име „Venom Inc.”, Стегман показва уменията си  да изобразяв персонажа и, а тук има цяла поредица в която  да го прави. И резултатът е защеметяващ. Ясно се вижда влиянието, което Тод Макфарлън е оставил у арта на Стегман и той без свян го показва, като  все пак си личи и неговия личен стил. Без съмнение си личи и,че за Стегман е било истински купон да рисува комикс за персонаж, чийто ко-създател е Макфарлан. Не само, че художника се справя супер със задачата да покаже Венъм по-заплашителен от всякога, ами и успява да изобрази по доста реалистичен  начин каква психологическа тежест се оказва симбиота за Брок. А да не говорим, че огромната рисунка на въоръжен до  зъби Венъм за мен поне си е достатъна причина да грабна комикса.

В заключение „Венъм: Рекс” е чудесен нов поглед към персонажа и определено  е от добрите заглавия подбрани от Артлайн, за което  ги поздравявам. Надявам се, че по нататък ще видим и още TPB-та от поредицата, защото определено си  заслужава. Не се колебайте да се обвържете по симбиотски с този комикс, няма да съжалявате. 😉