Комикс ревю: „Вижън: Нещо близо до човек“

Комикс ревю: „Вижън: Нещо близо до човек“

25/09/2021 0 By kiril dimanov

Колко хубаво е, че след като вече 26 тома от Върховната колекция графични романи Марвел четохме за Спайдърмен, Капитан Америка, Отмъстителите и другите популярни герои, том 27 ни предлага нещо по-различно: „Вижън: Нещо близо до човек“ от Том Кинг!

Синтезоидът Вижън определено е от персонажите, които не винаги получават внимание, но пък и това до голяма степен се дължи на качеството на историите, в които е участвал, обикновено попадащ в сянката на колегите си Отмъстители. Във „Вижън“ обаче Том Кинг успява да го направи интересен отделяйки го от тях и представяйки една история, която е колкото странна и смразяваща кръвта, толкова и елегантно изучаваща човешките емоции и състояния. И то чрез персонаж, който на практика не е човек, но е най-подходящия кандидат за подобен разказ.

В началото на историята Вижън иска да води нормален човешки живот и за целта буквално си посторява семейство: съпруга на име Вирджиния и две деца Вин(син) и Вив(дъщеря). Идеалното роботско(добре, де синтезоидно) семейство. Героите ни се заселват в тихо предградие, на един полет разстояние от работата на Вижън в Белия дом. Първоначално всичко върви нормално, но…е, някак плашещо нормално. Но разбира се това не продължава дълго, тъй като семейство Вижън ще се изправят пред недоверито на околните, типичните човешки драми и неочакван инцидент, който ще обърне всичко с главата надолу.

Признавам, че концепцията за андроид(синтезоид ако предпочитате), който се опитва да води нормален човешки живот не е нещо ново. Том Кинг обаче успява да я направи достатъчно интересна добавяйки гореспоменатата злополука, опитите всичко да бъде прикрито и как това ще се отрази на семейство Вижън и общността около тях. Виждаме ясно и до къде е готов да стигне самият Вижън за да запази мечтата си, разбирайки, че човешкия живот никак не е лесен и още по-малко „нормален“. Той и членовете на семейството му се стараят да разберат човечеството и да се впишат в него, но с цената на огромни трудности. Като логични създания, техните импулси не могат да се напаснат към това, което смятат за „нормално“ човешко поведение. Том Кинг умело показва това сцена след сцена, разкривайки ни сблъсъците между семейство Вижън, съседите и околните, които са колкото стягащи сърцето, толкова и плашещо истински.

„Вижън: Нещо близо до човек“ не е поредната супер геройска история. Това е всичко, което една добър научно фантастичен разказ трябва да бъде, защото взима концепция, разтяга я до невъобразимост, прави я невероятна и все пак напълно близка до всеки един човек. И всичко това благодарение на способността на Том Кинг да вземе едно клише и да извади от него по-дълбоките му философски значения.

Признавам, че не съм особен фен на арта на Габриел Ернандез Уалта, но тук той е изключително подходящ предвид атмосферата на целия разказ и сцените му. В комбинация с цветовете на Джорди Белеър, Уалта създава една на пръв поглед кротка и тиха атмосфера, като така идващите изневиделица шокиращи моменти удрят здраво, където трябва. Уалта не се свени и всяка сцена с хорър полъх е точно толкова ужасяваща, колкото са спокойни сцените със семейство Вижън по време на вечеря.

И така, Супер герои, ако ви се чете една по различна Марвел история, то не се колебайте да се потопите в света, който Вижън се опитва да създаде за себе си и новото му семейство. Знам, че доста хора поглеждат с недоверие към писането на Том Кинг, чували противоречиви неща за написаните от него истории с Батман и макар аз лично да ги харесвам, разбирам от къде идва недоверието. Но това не е Батман и според мен е хубаво да се даде шанс поне на тази история, защото човек трябва сам да може да прецени нещата. Толкова от мен за сега, до следващия път!