Комикс Ревю: Бял Пясък(White Sand)

Комикс Ревю: Бял Пясък(White Sand)

20/09/2020 0 By kiril dimanov

След като преди време от Артлайн издадоха в лимитиран тираж графичната новела на Брандън Сандерсън „Бял Пясък“(White Sand), ето че сега тя се завръща вече официално по книжарниците. Нека не губим време и да се потопим в това приключение, част от вселената изградена от Сандерсън, но в комикс формат.

Брандън Сандерсън е добре известен със способността си да изгражда невероятни светове от дълбините на въображението си, поставяйки читателя в сърцето на разказа. За феновете му е напълно известно, че изградените от него светове са свързани по възможно най-зашеметяващите начини. Такъв е случаят и с „Бял Пясък“, който предлага смесица от магия и култура, които ще ви удивят дори и това да е първата творба на Сандерсън, която хващате в ръцете си.

Както ще разберете и от предговора на самия Сандерсън, „Бял Пясък“ е първият му роман, останал неиздаден повече от 20 години и претърпял голяма преработка с годините, но пак не е бил издаден. От комикс издателството „Dynamite” го попитали дали му се намира нещо, което да може да бъде адаптирано и издадено под формата на графична новела и така „Бял Пясък“ най-сетне видял, хм…бял свят. Сценарият е адаптиран от Рик Хоскин, а пък за прекрасния арт се е погрижил Джулиус Гопес. Въпреки, че е излизане от позната за Сандерсън медия, „Бял Пясък“ излъчва същия чар и стил, при все че е едва първото парче от пъзела, тъй като има още два тома, които да видим.

На пръв поглед историята изглежда доста позната- главният ни герой Кентън е младеж, който не смята, че е добър колкото останалите, но въпреки това прави всичко по силите си за да опровергава това твърдение идващо най-вече от баща му. Кентън не владее пясъчната магия както би трябвало особено след като е син на Върховния Майстор и му е трудно да намери мястото си сред останалите. След като губи всичко, което му е известно още от дете, героят ни трябва да се изправи пред нови предизвикателства за да се докаже: да се справи с останалите майстори на пясъка, които не вярват в него, убеждавайки ги, че е годен за техен водач, да спре разспускането на техния Дием(нещо като гилдия) и също така да се научи да се доверява на Тъмноземец, което си е тежка работа след като той самият е Дневноземец.

Разбираемо, не всичко ще стане ясно от този първи том на историята по отношение на Талдейн(планетата, на която се развива действието) и различните и жители, тъй като все пак няма как да се обхване по-голяма част от романа, служещ за адаптация. Също така си личи, че споменатият роман е бил първата творба на Сандерсън и защо е останал непубликуван дори след пренаписването. На места историята се развива доста бързо, не оставяйки време на необходимите емоции да навлязат у читателя или дори персонажите, на които се случват. За сметка на това, форматът графична новела се оказва подходящ за да усетим тези емоции чрез арта им, но за това малко по-късно.

Силните страни на „Бял Пясък“ изпъкват ярко в добре изградената магическа система създадена от Сандерсън. Не само, че е добре замислена, ами и веднга става ясно какво и как могат Пясъчните Майстори, които заемат централно място в историята. Няма как да пропусна и ясно показания контраст между различните култури населяващи Талдейн. Всъщност това е първият показан пример за планетата, каноничен за свелената Космер и определено кара читателя да иска да научи още за този свят. Сигурен съм, че докато четете и разберете, че планетата се дели на две половини, едната с вечен ден, а другата с вечна нощ ще се опитате да си представите как орбитата би изглеждала между две звезди. 🙂

Артът на Джилиус Гопес също не е за подценяване, макар да има свойте недостатъци. Но за мен лично единствения такъв е, че някои от лицата и израженията им могат да изглеждат доста еднакво на моменти. А по някога пък изражението е трудно да бъде познато какво точно е. Всичко друго обаче е пълна шестица: Гопес рисува цялата тази планета с изключителен детайл, без значение дали се намираме насред бялата и сурова пустиня, или в шарените градове, кипящи от живот. Художникът също така се справя и отлично с представянето на различните дрехи, които Дневноземците и Тъмноземците носят, потапяйки ни в детайлите дори по бродериите им. Допадат ми доста и линиите на Гопез, изпъкващи със своя вид тип „скица“, но и не набиващи се на очи.

В заключение бих казал, „Бял Пясък“ определено ще допадне доста повече на вече установени читатели на Сандерсън, но пък ще е и добре дошъл старт за всеки, който иска да се запознае с творбите му, но желае да започне с нещо по-кратко. Ако ви се чете комикс, който отново да разказва геройска история, но не с маскиран герой, не се колебайте. Това наистина е фентъзи приключение, което ще ви потопи в един чуден свят. 😉