Комикс ревю: „Върколак“

Комикс ревю: „Върколак“

09/01/2021 0 By kiril dimanov

Ще си започна напълно искрено: Върколак/Лоугън е любимият ми герой по множество лични причини. Въпреки това винаги с ръка на сърцето съм признавал, че той действа най-добре в истории с екип, като в повечето случаи не е удачен избор да му дават ролята на водача(както стана в много комикси след филмите, а даже и във филмите на места). Има обаче една шепа от соловите му комикси, които променят нещата, както например няколкото за които бях писал преди време тук.

„Върколак“ от Крис Клеърмонт и Франк Милър, който е и брой 9 от Върховната колекция графични романи Марвел е първата такава история. Прочитайки я за пореден път, но за пръв на български, мястото на Лоугън в сърцето ми се циментира още повече. Историята все още си е сравнима с добре отлежало вино-става по-добра с годините. Макар първоначално дребния канадец да печели симпатиите на хората заради това, че му кипва лесно и е склонен към насилие(а и до днес много хора го смятат просто за кръвожаден звяр и мачо), имено във „Върколак“ Клеърмонт решава да навлезе по-дълбоко и да изгради персонажа като нещо повече, показвайки ни различна негова страна. Така тази малка, но много добре написана мини-серия от четири броя се превръща в най-голямото и успешно приключение с Лоугън.

И докато преди това Върколак е бил описван предимно като груб бияч и „лошото момче“, то тук Клеърмонт и Милър поемат различен подход показвайки ни, че в сърцето си той е като ронин- провален самурай без господар, който крие един кодекс на честта дълбоко замаскиран под цялата си ярост. Лоугън се отправя към Япония за да се изправи пред жената, която обича и наложения от баща й съпруг, твърдо решен да се бори за щастието си. Така за миналото на Върколак ни се разкрива още: не само, че той се е обучавал за самурай и е владеел изкуството на меча, а и говори идеално японски. За времето, когато комикса е писан(1982ра г.), всичко това е доста уникален подход към вече популярен персонаж, но бих казал, че и днес продължава да се усеща добре. Или може би е, защото аз си падам по Япония, самураи, нинджи и т.н…

Но сериозно, всичко това показва, че Върколак е нещо повече от звяра, за когото го смятат, и че всъщност това да корми живи същества далеч не е любимото му занимание. Губейки любовта на Марико, която го вдъхновява да се старае да е истинското си аз и срещайки смъртоностната Юкио, която пък му пасва като ръкавица, но го влече към зверската му страна- това е изпитанието пред, което Клеърмонт майсторски изправя Лоугън за да го забие в земята.

За капак, Клеърмонт изправя Върколак пред бащата на Марико, Шинген, който успява с един замах да разбие увереността му. А да видим как героят се изправя и възстановява след подобно нещо, намирайки и приемайки себе си, действа вдъхновяващо и на читателя. Да, Върколак може да се възстанови след всяка физическа рана, но е много по-стойностно да видим как ще се възстанови след тази душевна рана.

Всичко това ни е описано от самия Лоугън, когото Клеърмонт вкарва в ролята на разказвач. Така историята придобива и привкус на „филм ноар“ , но в Япония, а и е идеален начин да се насладим на спечифиния начин, по който се изразява Върколак. Богатия текст показва ясно какво е преживял и какво усеща Лоугън през цялото време, но без да обяснява излишни неща и действия, които се виждат на страниците. Но Клеърмонт знае съвсем точно, кога да накара героят ни да си замълчи и да остави рисунките да разказват историята.

И тук в действие влиза артът на Франк Милър, 25 годишен по това време, но здраво утвърдил се със работата си върху Деърдевил. В рисунките му тук по леко си проличават следите от бъдещият му стил, но все пак всичко е в рамките на по класическия за това време подход. Разкадровката, композицията, усещането за движение-всичко това е използвано майсторски от Милър за да ни показва запленяващи образи през цялата история. И всеки един от тези образи остава отпечатък в съзнанието на читателя, без значение дали е на бойна сцена между Лоугън и мечка, насиненото лице на Марико или пък чудесните битки на Върколак с нинджи и Шинген.

„Върколак“ определено трябва да стане част от колекцията ви, дори и да не събирате останалите броеве. Комиксът е истинско доказателство, че качеството е по-важно от количеството, защото зад малкото му на брой страници се крие дълбока, заинтригуваща история, достойна за самурайски филм. В самото издание пък отново не се забелязват някакви фрапантни грешки или разминавания както в някои от предните броеве, а пък преводача Здравко Генов заслужава огромни поздрави,че е успял да вкара в бонус материалите обяснение за превода на името на героя! Само така!

Толкова от мен за сега, оставям ви да си четете комикса с удоволствие, а ако искате имате желание за още статии с Лоугън, то може да видите и тези:

Пет добри истории с Върколак; Героите и техните имитации; Пет от любовните връзки на Лоугън; Мурамаса, меча на Върколак;